"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

Интервю с Max Cavalera (Cavalera Conspiracy, Soulfly, Killer Be Killed)

Здравей, отново, Макс! Първо – как върви турнето до момента? Как реагират феновете този доминиран от “Roots” сетлист?
- О, върви страхотно. Концертите са пълни със заряд. Тъкмо приключихме американското турне и сме готови за Европа. Сетът е наистина мощен – свирим абсолютно всички песни от албума, което прави около час и нещо, след което имаме и няколко други изненади към края на шоуто.

Как всъщност се зароди идеята за турнето “Return To Roots”? Беше специално замислено по повод 20-годишнината на албума или беше спонтанна идея?
- Не беше замислено специално – просто съвпадна с годишнината. Идеята всъщност беше на жена ми Глория, която е и наш мениджър. Когато сме изпълнявали на сцената в Лондон парчето “Roots”, тя е видяла как тълпата реагира изпадайки в еуфория. Тогава е решила, че може би е добра идея да изпълним целия албум от начало до край, с автентичните барабани и глас. Мисля, че именно това искат да чуят феновете. Както аз, така и Igor, решихме да направим това, гледайки от перспективата на феновете – как те биха искали да се случи. Звучи много добре и най-важното: правим го със сърце. Затова е толкова успешно.

Разсъждавайки от гледната точка на някой олдскуул траш фен, много хора вероятно се питат – „защо за Бога избраха 20-годишнината на “Roots”, а не например 30-годишния юбилей на “Morbid Visions”?”. В този ред на мисли, възможно ли е някой ден да видим турне, посветено на “Beneath The Remains” или “Arise”?
- O, разбира се. Надявам се, че да, защото и ние смятаме тези албуми за много важни. Виждайки колко успешен е този експеримент сега, не виждам защо да не направим и нещо такова. За турнето “Return To Roots” например се оказва, че идват доста фенове, които или не са били родени, когато излезе албума, или по някаква причина не са били на концерти от онова турне. Много е емоциално. Така че – да, ще пробваме нещо такова, но ще трябва и да го съчетая с всичките ми други проекти. Знаеш, че имам Soulfly, също така Cavalera Conspiracy, Killer Be Killed, така че ще трябва да изчакате.

Когато “Roots” излезе в средата на 90-те, това беше един наистина различен албум за Sepultura и той изненада много фенове. Смяташ ли, че Sepultura беше повлияна от някои ню метъл групи като например Koяn, или пък точно обратното – “Roots” беше вдъхновение за много от тези банди след това?
- Мисля, че всичко започна още преди това. Групи като Koяn и Deftones според мян бяха доста повлияни от “Chaos A.D.”. Самите те си признават, че са големи фенове на “Chaos A.D.” и “Arise”. Трябва да кажа, че влиянията в правенето на музика идват от всичко, което слушаш в този конкретен момент. Аз например по онова време наистина слушах Koяn и Deftones и идеята за ниско настроените китари дойде от първият албум на Koяn. През годините съм черпил вдъхновение от много групи и мисля, че това е чудесно, особено когато знаеш, че в същото време много групи пък се вдъхновяват от твоето собствено творчество. Едната ръка мие другата, нали разбираш? Всичко е някак свързано и мисля, че това е нещо хубаво.

Max, последният албум на Cavalera Conspiracy излезе през 2014-та. Кога да очакваме нещо ново?
- Хм, не знам за това. Догодина стават 20 години от създаването на Soulfly и мисля да работя върху нов албум. Това ще бъде наистина специална година за мен. Искам този нова албум да бъде наистина мощен и имам някои луди идеи за музиката в него. Ще бъде различен от всичко друго, което съм правил. Така, че първо трябва да завърша това и може би през 2018 ще дойде ред и за Cavalera Conspiracy. С Igor вече мислим а следващия албум и искаме да го направим по-различно този път: да прекарваме повече време заедно и да отделим време за препродукцията. Нито един от досегашните албуми на Cavalera не е имал препродукция – просто сме влизали в студиото и сме започвали записи без каквото и да било подготовка. Преди, със Sepultura, винаги отделяхме достатъчно време за подготовка и мисля, че ако сега направим същото с Cavalera Conspiracy, крайният резултат ще напомня повече за старите албуми като “Arise”.

“Point Blank”, единственият албум на проекта Nailbomb, беше преиздаден на винил по-рано тази година. Говорил ли си някога с Alex Newport за евентуален втори албум на Nailbomb?
- За съжаление, ние приключихме завинаги с Nailbomb. Още навремето решихме това да бъде един вид култов проект, който след като приключи, да не се пресъздава никога вече. Именно в това е най-ценното и специалното на този албум: че е единствен по рода си и не е позволено да се пипа повече. С Alex вече живеем по напълно различен начин: аз имам много проекти, а той е продуцент и дори вече не свири на живо. Горди сме с двата ни албума – “Point Blank” и концертният “Proud To Commit Commercial Suicide” и това е. Мисля, че е напълно възможно да създам друг екстремен проект в някакъв момент. Нещо наистина брутално, подобно на Nailbomb, но с различни хора.

Виж, това би било нещо интересно, което да очакваме! Последно, тъй като 2016-та вече отива към края си, бих искал да те попитам кои албуми ти направиха впечатление през изминаващата година?

- Да, ще спомена няколко. “Magma” на Gojira беше добър, както и съвместният проект на Full Of Hell и The Body. Новият The Dillinger Escape Plan, който тъкмо излезе, също много ми хареса. Допаднаха ми и някои блек метъл албуми, като например този на Abbath, както и албумът на поляците Infernal War. Това са някои от нещата, които слушам напоследък.

Стоян Цонев






Интервю с Кристофър Йонсон oт THERION

Нямаше как да не се зарадваме при новината за повторното гостуване на шведските легенди Therion в България, този път като част от Kavarna Rock Fest. За група с близо 29 години история беше особено ценно да говорим по повода с единствения останал оригинален член в състава – китаристът и пианист Кристофър.
  

Здравей, Кристофър! Ти си единственият останал оригинален член в състава на Therion. Коя е основната причина да продължаваш толкова години?
- Всъщност имаме доста стабилен състав през последните 8-10 години. Голямата промяна беше през 2008-ма, когато на практика цялата група освен мен напусна и трябваше да потърся ново вдъхновение. За мен това беше едно изключително пътуване. Когато основах групата през 87-ма, единствената ми амбиция беше да запиша демо, а ето ни сега, с над един милион продадени албума, свирили сме в повече от 50 държави и сме издали над 15 албума.

Последният ви студиен албум “Les Fleurs du Mal” излезе през 2012-та. Това са вече четири години. Работите ли по нов албум?
- Не работим по обикновен албум, а по рок-опера. Разбира се, ще има и нейна аудио версия. На практика ще е нещо като „Исус Христос суперзвезда“, ще бъде издадена и на диск, но когато споменеш „Исус Христос суперзвезда“, първо се сещаш за сценичната постановка, а не за аудио изданието. Така, че – подготвяме се за записите.

Тоест – планирате да я представяте на живо?
- Разбира се. Именно затова споменах „Исус Христос суперзвезда“.

ОК. По-рано тази година издадохте един мини-албум с кавъри. Защо избрахте парчета и изпълнители, които вероятно са напълно непознати за метъл феновете, особено тези на ранния ви дет метъл период?
- Имаш предвид Les Épaves. Това всъщност не беше нарочно издание, а няколко неиздадени парчета от сесиите на “Les Fleurs du Mal”, които исках да запиша и миксирам в моето собствено студио. Обикновено с Therion записваме в същото студио, но не миксираме там, а сега исках да видя какво ще се получи ако направя и смесването. Това беше идеята и просто решихме да направим ограничен тираж, който не се разпространява по магазините, а само по концертите ни.

Направили сте нещо като Black Sabbath с тяхното издание “The End”.
- Не съм запознат с него.

Няма значение. Кристофър, искам да те попитам за другата ти група – Luciferian Light Orchestra, която по-скоро сайкъделик рок. Разкажи ни нещо повече за този проект.
- Винаги съм бил голям фен на 70-тарското звучене и всъщност можете да чуете много влияния от 70-те в музиката на Therion, дори в първите ни два дет метъл албума. В дебюта например има един риф, който си е в стил Джими Хендрикс. През 95-та година бях на творчески кръстопът, когато исках да внеса много повече бомбастичност и оперетно влияние в музиката на Therion, но не бях сигурен дали лейбъла ще финансира нещо подобно, защото по това време не продавахме много албуми. Затова като план Б, бях решил да направя съвсем отделна група със 70-тарско звучене, тъй като нямаше изгледи да получим пари. Събрахме се с още един приятел, започнахме репетиции и дори направихме 2 парчета. След това, за моя голяма изненада, Nuclear Blast ни отпуснаха финансиране, с което създадохме “Theli”, a другата група замразих, въпреки, че парчетата които композирахме бяха много добри. Дори едно от тях използвах за “Theli”, след като го преаранжирахме. Това е Cults Of The Shadow“. През годините след това продължих да пиша парчета в този стил от седемдесетте, които бяха твърде ретро за Therion, а понякога използвах такива идеи и за Therion, като например The Dreams of Swedenborgот албума ни “Lemuria”. Винаги обаче съм имал много песни, които не са пасвали на стила на групата по една или друга причина. Когато преди няколко години започна да се възражда тази ретро вълна, установих, че самият аз отново изпитвам удоволствие и нужда да си купувам албуми. В продължение на дълги години не си купувах никакви албуми, защото или ги смятах за боклук, или просто не бяха по вкуса ми. Изведнъж се появиха групи като Purson и Hexvessel, които направиха много добри албуми и аз реших, че това е точния момент да издам всички тези песни, които имах и може би някой би се заинтересувал да ги чуе. Дори някой да е фен на Therion, може би щеше да хареса този тип музика, защото изведнъж имаше интерес и глад за такъв стил. Така се появи Luciferian Light Orchestra.

Накрая искам да те попитам нещо за предстоящата ви втора визита в България – този път на Kavarna Rock Fest. Какво по-различно да очакват феновете ви този път, когато ще сте на открита сцена и част от фестивален лайнъп?
- Когато сме на фестивал, правим “best-of” сет. Когато хората са на фестивал, искат да чуят най-известните парчета. Затова не свирим някакви изненади или по-необичайни парчета. Фестивал означава, че си там, за да пиеш бира и да чуеш любимите си парчета. Това искам и аз самият когато отивам на фестивал, за да гледам Judas Priest например: да чуя класиките и да пийна бира. 

W.A.S.P. - "Golgotha"

Доста почакахме за 15-ия студиен запис на W.A.S.P. Тези шест години от излизането на “Babylon” изминаха бавно, най-вече защото първоначалните планове на Blackie Lawless бяха новият албум да се появи много по-рано. За съжаление, съдбата се намеси най-неочаквано и през 2013-а легендарният фронтмен претърпя тежка фрактура на тазобедрената кост, завършила с операция и мъчително възстановяване.

Всичко това, в комбинация с дългото търсене на нов лейбъл, в крайна сметка постави на сериозно изпитание търпението на феновете и, разбира се, вдигна летвата на очакванията ужасно високо. Да, и “Dominator” (2007), и “Babylon” (2009) бяха достатъчно солидни издания за стандартите на W.A.S.P., но самият Blackie заяви, че с “Golgotha” се опитва да направи “перфектния албум” и че звученето му ще е “спиращо дъха”.

Да видим доколко е бил прав: Като за начало, “Golgotha” е първият албум на W.A.S.P. от 2004-та година насам, който съдържа девет изцяло авторски парчета – никакви reprise-и, никакви ненужни кавъри (в “Babylon” имаше само седем авторски песни). Новият запис започва донякъде стандартно, по-рокаджийски и ударно с тройката “Scream”, “Last Runaway” и “Shotgun”. Докато първите две парчета предлагат хващащи припеви, прекрасни сола и разчупват формулата по средата с втори припев, “Shotgun” е на практика единствената дупка в диска, защото едва ли някой може да се съмнява, че W.A.S.P. са в състояние да издават всяка година албуми с минимум 10 подобни песни.

Оттук нататък обаче нещата стават МНОГО сериозни. Следва “Miss You”, от която буквално настръхвам всеки път. Представете си балада със структурата на “Sleeping (In The Fire)” и емоционалното въздействие на “The Idol” и “Godless Run”. Трудно ли ви е? Разбираемо – ще чуете. Такава гениална композиция е трудно да бъде описана с думи, но е повече от логично да бъде поставена в центъра на албума. Интересен факт, който Blackie сподели в интервюто си за Metal World, е, че “Miss You” е композирана за “The Crimson Idol”, но така и не е била завършена до този момент. Жестоко парче! “Fallen Under” е по-темпово, с прекрасен припев и отново уникална китарна работа на Doug Blair, а “Slaves of the New World Order” е от класата на “Chainsaw Charlie” и “Sister Sadie”, с мелодия, която ще ви обсеби от първите няколко секунди и според мен ще присъства неизменно в сетлиста по време на есенното турне “The Bloody Road To Golgotha”. Mда – има го и онова “хей-хей-хей“ по средата на един от припевите. Когато е нормално да си помислите, че нивото ще спадне поне за едно парче, Blackie ни опровергава със страхотните “Eyes of My Maker” и “Hero of the World” – много мелодични и същевременно тежки, с изпълнени с драматизъм текстове, смени на темпото, гръмотевична ритъм секция и удивително мощни вокали. Това е моментът, в който се налага изводът, че “Golgotha” е много по-хомогенен албум от предхождащите го два.

Кулминацията идва с едноименната епика “Golgotha”, която слага “в малкия си джоб” по драматизъм една “Heaven's Hung in Black” например. Едноименната композиция е това за новия албум, което беше “The Raging Storm” за първата част на “The Neon God”, с тази разлика, че не звучи като The Who, а е стопроцентов израз на гения и вдъхновението на Blackie Lawless. Както и при “Miss You”, тук също гласът на Blackie е пропит с онези нотки на изтерзаност, които обичаме толкова много, а последните две минути кулминират с изключително соло на Blair, което спокойно можем да наредим сред шедьоврите на W.A.S.P. въобще. Тук е може би моментът да отбележим, че в текстовете си поне половината от парчетата в “Golgotha” продължават да следват про-християнската нишка от последните два албума, но когато музиката е толкова силна, дори тази натрапчивост може да бъде простена.

В заключение, когато албумът излезе и имате възможността да го изслушате, си помислете следното – колко всъщност са групите, които през 2015-а са в състояние да предложат композиции с размаха, мащаба и драматизма на “Miss You”, “Slaves Of The New World Order” или “Golgotha”? Мисля си, че отговорът е ясен, защото въпреки безспорния талант на десетките млади групи, тези от старата школа имат точно онази загадъчна способност да те ударят право в сърцето.


И да – Blackie Lawless със сигурност е един от най-обичаните и най-мразени музиканти в метъла, човек с безобразно високо самочувствие, граничещо с надменност, постоянно отменящ концерти и отказващ да даде автограф дори на най-преданите си фенове – факт! Но тогава, когато има какво да каже на феновете си чрез своята музика, Blackie знае най-добре как да го направи по неподражаем начин. А това също е обяснение в любов, нали?

Интервю с Geoff Tate от OPERATION:MINDCRIME (ex-QUEENSRŸCHE)

През последните няколко години легендарният (вече бивш) вокалист на Queensrÿche – Джеф Тейт, премина през доста драми, но в крайна сметка отвори чисто нова страница в кариерата си, озаглавена Operation:Mindcrime. Именно с тази нова група той ще гостува за трети път (в лично качество) и за първи (с Operation:Mindcrime) в София на 17 ноември. Имах възможността да поговоря с Джеф за дебютния албум на O:M “The Key”, приятелството му с басиста на Megadeth Дейв Елефсън и това как се ражда идеята за концептуална трилогия.


Здравей, Джеф! Как си?
- Съвсем добре, благодаря. Чакам с нетърпение предстоящото турне.

Ние също и след малко ще те разпитам повече за него. Но първо, радвам се да говоря с теб отново след няколко години и поздравления за дебютния албум на Operation:Mindcrime. Доволен ли си от начина по-който приеха феновете и медиите “The Key”?
- Да, така мисля. Всъщност не знам точно как да направя преценка за това. Не обръщам особено внимание на това какво казват хората за музиката, просто защото смятам, че музиката е личен избор. Все пак, изглежда, че хората се интересуват от него, защото правя доста интервюта, хаха. Което е добре.

Ти беше споменал, че “The Key” e първата част от концептуална трилогия. Кажи ни нещо повече за това.
- Допада ми идеята за трилогия и я обмислям от доста дълго време. Миналата година, докато минавахме на стоп маршрута Камино де Сантяго в Северна Испания заедно с жена ми, ми хрумна идеята за тази история в трилогията и всъщност я написах докато бях на тази екскурзия. Когато миналия октомври се върнах в Сиатъл, започнах да композирам и музиката към историята. Първият албум е вече факт, а вторият е почти изцяло готов. Удовлетворен съм от проекта. От музикална гледна точка е в доста интересна за мен посока и най-после мога да се фокусирам върху стила, в който се чувствам най-комфортно, а именно концептуалните албуми, разказващи истории.

Всъщност тъкмо щях да те питам как върви работата по следващите два албума, но следвайки отговора ти, е очевидно, че черпиш наистина сериозно вдъхновение за този проект. Има ли нещо конкретно, което те насочи към тази идея или вдъхновението се появи по-скоро от нищото?
- Както повечето идеи по принцип, и тази е резултат от това, че авторът се интересува от определена тема или набор от теми. В един определен момент, всички тези интереси и влияния могат да се обединят в една по-голяма идея, особено ако съзнанието ти е отворено за това. За мен е много важно да се откъсна от нормалното си ежедневие понякога. Именно тази много сериозна, над 600-километрова екскурзия в Северна Испания беше нещото, което отвори съзнанието ми за тази идея. Това е нещо, което се случва докато мигнеш. То просто става. Казваш си – „хей, всъщност ми хрумна нещо интересно!” и това, което остава е да си достатъчно умен да си го запишеш преди да го забравиш, хахаха!

Хаха – това беше добро! Ти винаги си работил, включително и по страничните си проекти, с много известни музиканти. Така беше и в албума “Frequency Unknown”. Сега как се случи така, че отново работиш с имена като Дейвид Елефсън (Megadeth) и Брайън Тичи (Whitesnake, Foreigner)?
- О, с Брайън работя от доста време и той свиреше с бандата ми на няколко поредни турнета. Харесвам го, защото е много талантлив музикант. Колкото до Дейв, миналата година летях до Южна Америка, за едно шоу там и мястото ми в самолета беше до неговото. Не се познавахме отпреди и никога не се бяхме срещали но прекарахме чудесно целия 18-часов полет говорейки си за музика, за живота, за браковете ни, децата ни и какво ли още не. След седмица, когато си бех у дома, получих имейл от Дейв, в който той пишеше, че е вдъхновен от разговорите, които водихме, а най-приятна изненада беше, че ми беше изпратил идея за песен точно за новия ми проект. Тази песен беше една от първите композирани за новия албум и се казва “Re-Inventing The Future”. Така че, това беше едно непланирано запознанство, което се превърна в нещо наистина хубаво.

Джеф, всички вече знаем наизуст сагата с предишните ти колеги в Queensrÿche и извънсъдебното споразумение, което постигнахте. Можеш ли да кажеш, че сега, когато започваш на чисто с Operation:Mindcrime, се чувстваш освободен от артистична и креативна гледна точка?
- О, да, определено. Това беше доста дълго дело и изпълнено с много детайли споразумение накрая. В крайна сметка е добре, че всичко остана зад гърба ни, защото така мога да се концентрирам върху неща, които са много по-важни за мен, като например да творя музика.

Накрая, бих искал да те питам нещо за предстоящия концерт на Operation:Mindcrime в София на 17 ноември. Това ще е третото ти идване в България, но първо като хедлайнър (при първото си гостуване Queensryche свириха преди Judas Priest, a при второто – преди Limp Bizkit, б.а.). Какво да очакваме от сетлиста?
- Доста време мина откакто за последно бях в България. Май за последно свирихме при вас през 2006 или 2007-ма? (всъщност 2009-та на фестивала “Rock The Balkans” в зала “Фестивална”, б.а.). Така че очаквам с нетърпение шоуто и феновете, които ще дойдат. Ще предложим много музика от миналото и от настоящето. Ще ви отведем на едно музикално пътешествие.



Стоян Цонев

Интервю с Chuch Billy от Testament


Здравей, Чък. Изминаха почти 2 години откакто излезе страхотния албум “Dark Roots Of Earth”. Задава ли се вече нещо ново от Testament?
- Да, но все още не е готов. Надяваме се да е готов рано догодина. В момента композираме. Тази година нямаме турне, а само няколко концерта през август. Така че останалата част от 2014-та сме предвидили за писане на новия албум, за да можем да го издадем през 2015-та.

Стив ДиДжорджио (бас китара, бел. авт.) е отново в групата от тази година. Имаше ли конкретна причина да смените Грег?  
- Ами Грег избра да напусне групата и логичният ни избор беше Стив. Дори си спомням, че именно Стив беше първоначалният ни избор за басист когато направихме реюниън през 2005.

Вчера за първи път слушах новия албум на The Haunted, в който е включено парчето “Trend Killer”, с твоето участие като гост. Как се случи това?
-  Свързаха се с мен. Патрик Йенсен ме попита дали бих искал да участвам в албума и разбира се, казах „да“. Фен съм на The Haunted от доста време и беше забавно да пея в парчето.

Албумът е жесток и мисля, че ще получи добри отзиви навсякъде. Това значи, че си направил добър избор къде да гостуваш с вокали.
-  О, благодаря ти.

Чък, добре известно за феновете е, че ти се пребори успешно с рака преди време. Какво би посъветвал хората в България относно здравословния начин на живот и на хранене? Има ли начин да се избегнат подобни болести или те са генетично предопределени?
- Мисля, че наистина са генетично предопределени, както и от начина, по който живеем или пък от някаква висша сила, от съдбата. Не мисля, че има начин да предотвратим болест като рака. Това нещо, което не осъзнаваш и по никакъв начин не очакваш, докато не ти се случи. Трябва да си живеете живота пълноценно, всеки ден и да се радвате на семействата и приятелите си, защото животът може да се преобърне за броени минути.

Видях в интернет сетлиста ви от фестивала Rock Hard, на който сте свирили на 8-ми юни. Това ли могат да очакват и българските фенове в София?
- Мисля, че ще бъде същия сет. Когато си на самостоятелно шоу е супер, защото имаш свободата да си избереш всички любими песни. Според мен сетлиста включва наистина добър подбор от парчета, които са представителни за историята на Testament.

Сега е моментът да те попитам следиш ли Световното по футбол в Бразилия или това не е твоя спорт?
- О, аз дори трябваше да съм там в момента! Преди 4 години пътувах до Южна Африка за световното, а за тази година си купих 4 билета, но плановете ни се промениха и трябваше да отменя пътуването и да продам билетите. За всяко световно първенство по футбол се организираме 10 приятели и пътуваме заедно. Естествено, щях да се радвам на успех на Щатите, но смятам, че в мача с Белгия играха ужасно. Обикновено подкрепям Холандия или Мексико и за момента изглежда, че Холандия остана последният ми любим отбор, който може да направи нещо съществено.

Холандия показва може би най-добрия футбол до момента но климатът в Бразилия в много тежък за европейските отбори и ще видим дали ще им стигнат силите до края…
-  Да, много е тежко, особено когато се налага да играят и продължения.


Преди няколко години станахме свидетели на турнето “Big 4”, с Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax. Мислили ли сте сериозно върху идеята да се съберете за едно “Not-so-big 4” съвместно турне на Testament, Exodus, Overkill и Death Angel?
- Мислили сме за това, да. Но “Big 4” е просто един етикет, който имаше много по-голямо значение през 80-те, когато тези групи продаваха много повече албуми и бяха много по-успешни. Тогава пускаха метъл по MTV и по радиото. Тогава нашата група от „не-толкова-голямата четворка“ беше стъпила на правилния път, за да започнем и ние да продаваме повече албуми, но тогава дойде грънджа и всичко се промени. След това дойдоха и дигиталните продажби на музика в интернет. Трябва все пак да се има предвид, че групите от така наречената „малка четворка“ днес все още издават албуми, които не отстъпват по нищо на албумите на „голямата четворка“. И този успех е чудесен за нашите четири групи, защото ни позволява да продължаваме да правим турнета и да издаваме още и още албуми. Така че, животът не е толкова несправедлив, хаха!

За нас, феновете, определението „голямата четворка“ е доста спорно и винаги има спорове за това кои групи трябва да са част от нея и дали трябва да е четворка или шестица или осмица на траша. Сещам се, че в германия съвместно турне и то не едно, направиха Kreator, Sodom и Destruction, а миналата година към тях на един фестивал се присъединиха и Tankard. Затова си мисля, че и в Щатите можете да направите нещо такова.
- Мисля, че някой ден може да го направим и мисля, че ще си струва. Разпространявайте новината за концерта ни на 11 август в София! Ще се видим скоро.






Интервю с Michael Weikath от HELLOWEEN

Здравей Michael. Започваме те директно с въпросите за новия албум Straight Out Of Hell. Според мен той звучи доста по-позитивно, в сравнение с предишния 7 Sinners. Споделяш ли едно такова мнение?
- Да, напълно! Това беше и основната идея на продуцента ни Charlie, защото в повечето случаи
той работи по по-мрачни неща с други групи. Искахме нещо с повече настроение, още повече при всички тези приказки за края на света на 21-ви декември. Няма никаква причина да ставаме негативни – по-добре да завършим годината с настроение и да започнем следващата с такова. 7 Sinners звучеше много агресивно и удряше директно в лицето и може би наистина се възприема като не толкова позитивен, но аз самият винаги се стремя към по-приповдигнато звучене.

А какво би ми казал за парчето “Asshole”? Изцяло шеговито ли е или е посветено на конкретен човек, който ви е ядосал по някаква причина?
- Не е за никой конкретно. Тази песен е просто за ситуации, когато си много ядосан за нещо или когато трябва да се срещнеш с някой, когото смяташ за задник , но трябва да се опиташ да погледнеш откъм забавната страна на нещата. Например седиш си в трамвая или автобуса и се разсейваш от яда си, като си припяваш някаква мелодийка да…. “да, този наистина ме вбеси, но това е защото той е заадник, заааааадник”. Нещо такова, хаха.

Ще ни разкажеш ли нещо за новото видео, което снимахте наскоро към парчето “Nabataea”? Каква е концепцията?
- Атмосферата е доста фентъзи. Има много динамика, огньове, статуи, археологически находки и какво ли не. Опитахме се да пресъздадем впечатлението, че се намираме в храм. Заснехме видеото в един голям тунел, който е бил част от винарна, в град Хайделберг. Вкарахме и малко атмосфера от Древен Рим – надявам се, че се е получило добре. Не съм гледал целия видеоклип все още, но като се има предвид колко усилия вложихме, смятам, че е станало добре. Използвахме много огън, дим и изкуствена мъгла. Може би прилича на видео на някакъв религиозен култ или секта, хаха.

Лимитираната версия на новия ви албум включва хамънд-версия на парчето “Burning Sun”, която е посветена на големия Jon Lord. В 7 Sinners пък посветихте “Long Live The King” на Ronnie James Dio. Доколко една толкова стара и легендарна сама по себе си група като Helloween все още се вдъхновява и влияе от творчеството на легенди като Sabbath или Purple?
- O, разбира се, че до много голяма степен. Тези групи са с наистина много по-значим статут от нас. През годините осъзнаваш, че няма начин да не си се повлиял от творчеството на другите преди теб. Това, което се опитваш е, да продължиш да поддържаш огъня и да поемеш щафетата от тези легенди. Все пак Purple са си все още напълно функционираща и  много успешна група. Спомням си раните им години, когато свиреха в Хамбург през 60-те и си сменяха името на групата и музикантите в нея постоянно. Тези хора са родени музиканти. Те са създали групата си, за да свирят музика за удоволствие и от страст към музиката, а не за да стават звезди или бизнесмени. Така е било в Англия по онова време. Тези хора са били пионери, защото по това време просто не е имало тежка музика. Sabbath и Purple са я създали. Днес можеш да влезеш в магазина и да ти гръмне главата от стотиците метъл групи и стилове, но тогава не е било така. Нямало е подобна музика. Тогава очаквахме с такова нетърпение всеки следващ албум на Sabbath, защото знаехме, че ще е убиец. След това, когато взеха Dio, се чудехме как ли ще звучат с него. Това бяха различни времена, а сега правим тези парчета, за да изразим благодарността си към тях за това, което са направили и това, което тези групи представляват. Изразяваме огромното си уважение към тези групи. Сега и ние сме в този бизнес и знаем какъв стрес е, но си мисля, че тогава те са били с наистина култов статус. Огромни групи. Това може би е и причината Ritchie Blackmore да се ядосва навремето, че с Rainbow не е успял да постигне същия успех както с Purple. Тези хора са от различно поколение и от тотално самобитната британска сцена. Ние в Германия произхождаме от корено различна сцена но за нас те са легенди.

Мислил ли си някога върху възможността за съвместно турне на големите хеви метъл групи в Германия, като например Scorpions, Helloween, Accept, Grave Digger?
- Това би било чудесна идея, но просто нямам идея как би се осъществила. Зависи от мениджърите. Ако има интерес за нещо подобно, мисля, че ще се получи страхотно.

За финал, да те попитам какво да очакват феновете от концерта ви в София на 15 март. Ще има ли изненади?
- Ще дойдем със сериозна сцена и се надявам залата да е достатъчно голяма, за да я разположим както трябва. Ще има и страхотно светлинно шоу, както и кратка комедийна сценка, горе-долу по времето когато Dani прави солото си на барабани. Сещате се – китарен дуел между Dani и Sascha или пък соло на мини барабанчета на Markus. Аз пък ще ги застрелям с някакъв автомат или нещо от сорта. Ще има нещо такова и на това турне.


Останалата част от отговорите на Michael Weikath можете да прочетете в следващия брой 7 на Metal Hammer Bulgaria!

Интервю с Max Cavalera от SOULFLY

Новият албум “Enslaved” излезе преди месец и получи много добри отзиви от феновете и медиите. Съгласен ли си, че това е най-агресивния ви албум до момента?
- Със сигурност е един от най-екстремните ни албуми. Много съм горд и развълнуван от него. Много харесвам първия сингъл “World Scum” – звученето на албума на места е направо дет метъл. Имаме и нови членове в групата – Тони Кампос и Дейвид Кинкейд, които допринесоха да звучим по-добре. В момента свирим нови парчета по концертите ни в Щатите и се готвим да дойдем и в Европа. Знам, че ще свирим и в България.

Експериментирал си не само с по-екстремна музика, но и с вокалите си, които също звучат почти дет метъл. Как реши да включиш такъв тип пеене?
- Просто пасна на музиката. Тя е доста тежка и затова исках и вокалите ми да звучат по-агресивно. Гласът ми принципно е по-екстремен и сега не съм се опитвал да звуча мелодично. Според мен така се получи по-добре.

Кажи ни нещо за гост участията на Дез Фарфара и Травис Райън. Как се случиха?
- Дез ми е приятел още от Coal Chamber. Харесвам начина му на пеене, смятам, че е добър вокалист. Освен това е страхотен човек и беше чудесно да работим заедно по "Redemption of Man by God". Получи се страхотно парче на библейска тематика. Записахме го заедно в студиото. Травис записа партиите си за “World Scum” сам в студиото. Тогава не бях там. Той също има много специфичен дет метъл глас и взаимодействието ми с него се получи много добре.

“Enslaved” e осми албум за Soulfly. Вече имаш повече албуми със Soulfly отколкото си записал със Sepultura. Смяташ ли, че Soulfly е проект със значимост, която е съизмерима и дори по-голяма от тази на Sepultura?
- Изградил съм живота си около Soulfly и смятам, че групата е чудесна. Много съм горд с нея и вече сме наоколо цели 15 години. Правим много концерти и сме много популярни навсякъде. На някои места сме дори по-известни от Sepultura. Горд съм с групата и обичам Soulfly.

Говоря си с теб за първи път и искам да използвам тази възможност, за да те попитам кой е личният ти фаворит от албумите ти със Sepultura и защо?
- “Chaos A.D.” ми е любим, защото е по-оригинален и с него намерихме своя собствена идентичност. Получи се добра комбинация от политически текстове и музика, която също е комбинация от бързи и по-груув и тежки парчета. Анди Уолъс също свърши страхотна работа по продукцията и звука на албума.

Имаш и проект с брат ти Игор, който се казва Cavalera Conspiracy. Как решаваш кое парче е подходящо за Soulfly и кое за Cavalera Conspiracy?
- Записвам демота на парчета, без да имам предварителна идея за какво ще ги използвам. След това, когато ги преслушвам, решавам за коя банда са по-подходящи. Опитвам се да намеря усещането, което носи конкретния риф. Така че просто композирам заради удоволствието да свиря рифове и решавам за коя банда са едва на по-късен етап.

Последният ми въпрос е свързан с предстоящото ти посещение в България на Loud Festival. Свирил си тук няколко пъти и феновете в България обичат и теб и Soulfly. Какви са най-ярките ти спомени от България и феновете тук?
- Спомням си много добре концерта от 2009-та или 2010-та, когато свирихме в една малка зала, която обаче беше пълна до дупка. Навсякъде имаше банери, знамена, публиката беше много шумна и пееше всички парчета. Обичам българските фенове и чакам с нетърпение да свирим на този фестивал със Slayer. Ще бъде страхотно и ще направим шоу!

Какво по-конкретно да очакват феновете от концерта ви на 3-ти юни?
- Ще бъде страхотно шоу и ще свирим парчета от почти всички албуми. Няма да са само нови неща, ще има и стари парчета. Така че ще е яко за феновете и всеки ще може да чуе любимата си песен. Очаквам концерта с нетърпение и също така ми се иска да видя и всички останали групи. Нямам търпение да се върна при вас!